Карлово и Калофер са едни от местата, където сме ходили не веднъж. Красотата на този старопланински район и нещата, които могат да се видят там са чудесен избор за еднодневна разходка или за приятен уикенд. Странно защо обаче, все бяхме подминавали град Сопот, който също се слави със много забележителности. Ето защо, една неделя решихме да идем до там, за да видим къщата-музей на Иван Вазов, Сопотския манастир „Свети Спас“ и разбира се да се качим и до Сопотския водопадна река Манастирска.
Как се стига до град Сопот
И така, тръгнали рано сутринта, отправната ни точка беше град Сопот. Той се намира на около 135км от град София, на 63км от град Пловдив и едва на 5км от град Карлово, в подножието на Стара планина. Има много и интересни неща, които могат да се видят в родния град на вашия велик поет и писател Иван Вазов, които те карат да се потопиш в красотата и историята на този район. Освен това, Сопот е бил и важно средище в дейността на Васил Левски, който е приел монашеството в Сопотския манастир „Св. Спас“.
До Сопот се стига, както с кола, така и с влак или автобус. С кола може да се пътува по магистрала Тракия, както направихме ние. Подбалканския път също е добър вариант, той е доста живописен и спокоен. Времето беше не много топло, но приятно за неделна разходка.
Град Сопот
Още с влизането си в града бяхме възхитени от красотата на този старопланински град, с красивите къщи, калдъръмени улички, множество магазинчета и прекрасна природа. Първото, пред което се спряхме беше извисяващият се в центъра на града паметник на Иван Вазов.
Паметникът на Иван Вазов в град Сопот
Той се намира точно на централния площад в града, в близост до родната къща на поета. Открит през 1955година, той изумява с външния си вид и е любимо място за много снимки на туристите. Зад паметника се виждат надписът „Аз съм българче“ над града, както и прекрасния Балкан, който Вазов многократно описва в своите пътеписи и стихотворения.
Надписът „Аз съм българче“
Споменатият по-горе надпис „Аз съм българче“ на хълма Трапето се вижда от много места в града. Той е с дължина 40 метра, а самите букви са високи над 2 метра. Това, което научихме е, че на същото място, в миналото е имало мъжко училище и средновековна църква. Те за съжаление са били унищожени по време на Руско-турската освободителна война. Днес на същото място има малък параклис, пейки, на които поседнахме, за да се насладим на невероятната гледка към града, както и метален макет на книгата „Под игото“. В подножието на хълма, в един общ двор, се помещават 3 от забележителностите на град Сопот. Това са Радиното училище, Девическият метох и църквата „Св. Св. Петър и Павел“.
Къщата-музей на Иван Вазов
Може би не знаете, но къщата, в която е живял Иван Вазов като дете е описана още в първа глава на романа „Под игото“. Тя се намира в центъра на града, на площада, който също носи името на нашия поет и писател. Построена през 18-ти век, къщата е опожарена, по време на руско-турската освободителна война. За щастие е възстановена, в периода 1931-1935 година. От тогава тя е със статута на музей, а през 1964 година е обявена и за паметник на културата от национално значение.
Влизайки в къщата с учудване видяхме фигурата на Вазов, пресъздаден от времето, когато е бил на 18 години и е продавал в дюкяна на баща си. В една от стаите пък видяхме пресъздадена сцена от повестта „Хаджи Ахил“. Останалите стаи бяха с обзавеждане на богата чорбаджийска къща. В една отделна зала на къщата видяхме изложени много картини на Вазов, героите от негови произведения и снимки на град Сопот от миналото. На около 50 метра след родната къща на Иван Вазов видяхме и паметниците на двама от неговите братя – Георги Вазов и Владимир Вазов – победителят от битката при Дойран през Първата световна война.
Радиното училище
По-нагоре в моя разказ ви споменах, че в подножието на хълма Трапето, се намират три от забележителностите на град Сопот, които се помещават в един двор. Една от тях е Девическото училище, известно още като Радиното училище, наречено на името на Рада Госпожина – героиня от романа „Под игото“. Училището е построено през 1850година и е едно от най-старите девически училища в цяла България. В него видяхме възстановка на типична за времето на Възраждането класна стая. В нея имаше картини и снимки, изобразяващи града през годините.
Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ град Сопот
Освен Радиното училище, друга известна забележителност тук е и църквата „Св. Св. Петър и Павел, която е строена през 1846 година от майстора Никола Троянов. Тя също заема важно място в романа „Под игото“. Там е мястото, където е направен неуспешен опит да бъде арестуван Бойчо Огнянов по време на църковната служба. Предполага се, че на същото това място в миналото е имало по-стара църква, върху чиито основи е построена сегашната.
Девическият метох
Метохът „Въведение Богородично“ е основан през 17-ти век. В миналото тук е имало килийно училище, а на първия етаж е била килията на монахинята Христина. Тук е било и едно от скривалищата на Васил Левски, в които той е отсядал, когато е идвал в града. Ето защо, в двора на метоха има барелеф на Апостола, а до него и лоза, която е на над 350 години.
Сопотски еснаф
Като любители на българските традиции и занаяти, нямаше как да не отидем и до така наречения Сопотски еснаф. Той е място, където местните занаятчии представят своите творения и от където можете да си купите различни изделия, направени от тях. Можете и да попитате някого къде се намира работилницата, но най-лесно ще се ориентирате за посоката, като тръгнете от къщата-музей на Иван Вазов, в посока към хълма с надпис „Аз съм българче“. Вдясно ще видите паметник на Васил Левски, покрай който трябва да завиете надясно и след около 100 метра ще стигнете до работилницата.
Дядо Стояновата воденица и сопотския манастир
След разходката ни из Сопот, беше ред да отидем до Дядо Стояновата воденица. Тя се намира на около един километър от града. За целта се качихме на хълма с надпис „Аз съм българче“, и поехме в посока Сопотския манастир. Малко преди манастира видяхме табела, която показваше, че пътят към воденицата е наляво. Оказа се, че тя е още действаща, като в нея са запазени много предмети от автентичния интериор. След като сме дошли до тук, нямаше как да не се отбием и до Сопотския манастир, чието официално име е „Възнесение Христово“, но е известен и под името „Св. Спас“. Построен през 14-ти век, в него са се преписвали много книги, най-старата от които е запазена и до днес и датира от 15-ти век. В църквата на манастира има стенописи от Георги Данчов, който е бил възрожденски художник и съратник на Левски.
Сопотски водопад
Нашата разходка из Сопот и околностите не свърши до тук, защото имаше още едно местенце, което искаме да видим. Това е Сопотският водопад, който се намира на около 30 минути пеша от Сопотския манастир. Нямаше как да не отидем и до там. Това е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. И така, тръгнахме по пътеката към водопада, която се намира от лявата страна на манастира, по поречието на река Манастирска. Пътеката е маркирана, така че няма как да се объркате за посоката.
Маршрутът е с дължина около 30 минути, като малко след началото се натъкнахме на едни скални образувания. Преди Сопотския водопад, реката образува няколко по-малки водопадчета, които също будят възхищение. Вървейки по пътеката, стигнахме до едно разклонение, на което пътят наляво води към хижа „Добрила“. Ние продължихме направо и не след дълго се озовахме при водопада. Съвсем близо до него видяхме изграден каменен параклис с няколко икони в него, а до параклиса имаше мостче, по което пресякохме реката и след още едно мостче се озовахме до самия Сопотски водопад. Пред нас се разкри още едно от невероятните творения на Природата. Водопадът е висок 15 метра и има 2 пада. И тъй като ние бяхме там в началото на лятото и водите му бяха все още пълноводни, успяхме да се насладим на красивата гледка.
За още инересни статии отПреотркий.БГнатиснететук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групатаКрасиви места от България!
